Гено Добревски стяга академия на футболно бижу

Публикувана: събота, 12 ноември 2016 г.

Звездата на Ботев от 90-те години Гено Добревски осъществи мечтата си да учи децата на футбол. Халфът на две от най-силните поколения в историята на канарчетата построи страхотна база до Гребния канал и се заема с трудната задача да стартира своята академия ВЕЛД - кръстена на имената на двамата му синове - Валентин и Елеан Добревски. След като в продължение на 15 години бе далеч от любимата игра, Гено се завръща там, откъдето започна богатата му кариера - игрището до настоящия младежки център. Неговият брат близнак Иван, който също бе една от емблемите жълто-черните, и големият му син Валентин ще му помагат в начинанието. Гено Добревски е роден на 12 май 1970 г. в Пловдив. Има 10 сезона в родния си Ботев, играл е също за Спартак Пд, Славия и португалския Пасош де Ферейра. Носител на бронзови медали с Ботев през 1993 и 1994 г., шампион със Славия през 1996 г. Има и два мача за националния отбор.

Започнах да играя футбол още на 7-годишна възраст при треньора Тодор Атанасов - точно на това игрище, на което построих базата, спомня си Гено. Още на 16 години дебютирах за мъжкия отбор при Иван Глухчев на мач в Сливен - няма да го забравя. Почти цялата ми кариера мина при жълто-черните, но за съжаление рано спрях с футбола, разказва Добревски. Едва на 30 години го сполетява тежък удар на съдбата - къса кръстна връзка в последната секунда на последния мач от първенството на 26 май 2000 г. срещу Спартак Варна. Бях във форма, можех да играя още няколко години, но тогавашният президент на Ботев Димитър Христолов не спази обещанието си да ми плати операцията. Така трябваше да прекратя кариерата си, спомня си Гено. Минало - заминало, съжалявам, че Христолов постъпи некоректно. Беше редно да ми помогне, тъй като имах договор с клуба. Исках да остана във футбола, но все пак някой трябваше да ме покани. Много съм дал на Ботев. В различни периоди съм играл без пари в края на 90-те, когато нямаше средства за заплати и премии. Бяхме добър отбор и играехме само за името и честта на жълто-черните. Но пък бяхме кадри, създадени за клуба и милеехме за него. Не можехме да си представим, че ще си тръгнем, а тимът ще изпадне. Тръгнал съм от дете в този клуб и винаги съм го чувствал на сърцето си. С един чужденец това няма как да се случи. Взимат ги за по една година и си тръгват. Така не се прави отбор, твърди един от най-добрите ни халфове по онова време. 

След края на кариерата си през 2000 г. Гено излиза от полезрението. С брат му Иван започват да внасят обувки от Португалия и Испания - бизнес, който в момента движи основно съпругата му. Местят се в София покрай големия им син Валентин, който още на 8-годишна възраст е забелязан от Левски и започва да тренира при сините. Всъщност Гено в крайна сметка прави въпросната операция, макар и с 11 години закъснение. Брат ми бе станал играещ треньор на Момино в Окръжната група. Покрай него отново почувствах футболната тръпка. Веднъж, докато карах за София, съвсем спонтанно се обадих на доктора Тони Георгиев и го попитах дали може да ме оперира. Луда работа, разказва Добревски. Преди 4 години операцията е факт и бившият халф на канарчетата се завръща на терена с екипа на Момино. 

През тази година обаче спира да играе покрай ангажиментите му с базата и академията на терена, който взима на концесия миналото лято. Това бе едно занемарено кално игрище без трева. Винаги когато минавах оттук, си мислех, че трябва да направя нещо на мястото, от което тръгнах към големия футбол, и реших да го превърна в модерна база. Пък и отдавна искам да работя с деца, казва Гено. Всъщност той и брат му Иван са получавали оферти от Португалия за треньори на детски отбори, но е твърдо решен да предава уменията си на малчуганите в родния си град. Радвам се, че първият етап от проекта ми е напълно готов. Базата е много добра, ще бъде полезна за града, децата, масовия спорт. Радвам се, че Валентин е до мен и ме подкрепя. 5 години учи в НСА и ще тренира малките, продължава Добревски. 9-годишният Елеан - левичар, като баща си, също е тръгнал по пътя на футбола и в момента тренира в частната школа ДИТ на бившия благодетел на Ботев Румен Чандъров.

Няма да върнем нито едно дете

Базата ВЕЛД разполага с по едно игрище за Футбол 9 и Футбол 7 и 6 за Футбол 5. Изкуствената трева е от Холандия - от най-модерното поколение Даймънд Блейд с отлична дренажна система. Трите съблекални са напълно оборудвани. И Гено, и Иван, и 22-годишният Валентин имат завършен лиценз Б и ще са треньори в академия ВЕЛД. Тепърва ще събираме деца, родени от 2007 до 2010-2011. Можех да започна още преди две години, но исках първо да направя базата, за да покажем на родителите какво предлагаме, а не да разкарваме малките по физкултурните салони. Твърдо заявявам, че няма да върнем нито едно дете, защото освен футбол искаме да дадем на малчуганите здраве и дисциплина. На всички, които покажат нужните качества, ще гарантирам развитие в по-големи клубове за професионални договори. Включително ще им осигурим шансове за изява и в Португалия, където с Иван имаме доста контакти и позиции и където се работи много професионално с подрастващите. Със сигурност имаме кадърни деца, само трябва правилна работа. Целта ни ще бъде да ги учим на най-дребните детайли, които са изключително важни във футбола. Надявам се догодина да вкараме отбори в първенствата на Зоналния съвет на БФС и постепенно да започнем да се конкурираме успешно със съперниците ни. Готови сме да посрещнем децата, казва Добревски.

Налагаме юноши, но дали са готови?

Налагането на юноши в мъжките отбори не бива да е самоцел, смята Гено Добревски. Някои треньори го правят, за да се отчетат пред публиката, но големият въпрос е дали тези юноши са готови физически и психически. Този момент на преход е много тънък и може да се получи обратен ефект. Трябва да се пипа много внимателно. Въпросът е сложен. Уж момчета вървят перфектно - уникални таланти и голмайстори - до момента, в който трябва да минат при мъжете. Според мен психиката играе огромна роля. Когато в главата на един младок се случва нещо, то отива и в краката и нещата не се получават, продължава Гено. Едно е да играеш с юноши пред 200 души, друго - при мъжете пред 2000 души. Допълнителен проблем е постоянството. Един млад играч трябва да расте с всеки мач, а не в един да играе - после в 10 да го няма, убеден е Добревски. Според него добрите изпълнители са в основата на един печеливш отбор. Без тях не става. Преди е имало моменти, в които подготовката ни не е била на високо ниво, но в отбора бяха все фигури и побеждавахме. Лудогорец например е един перфектен тим от отлични изпълнители, а за мен селекционерът Мето Томанов е Златната кокошка на разградчани. Той не бърка с футболисти, не може да се разбере кои са титуляри и кои резерви, но тук опираме до момента, че в Лудогорец има 17 чужденци. Защото са разбрали, че с наши няма как да се пробие в Шампионската лига, завършва Гено.

 

 

Вестник "Марица"